Слово при откриването на Коференцията от д-р ик. инж. Петър Нейчев

 

Уважаеми Академици, Професори, драги гости и колеги,

Откривам тази Международна научна конференция с благодарност към цялата аудитория и най-вече към представителите на науката, които ще изнесат доклади по актуалната тема „Изкуствен интелект и Електронно лидерство“.

Тази конференция е инициатива на Тех Парк Оптела (www.optela.com) и Институт по Информатика и Иновативни Технологии (ИИИТ – www.iiit.bg), който е създаден, като сдружение, което ще се трансформира в структурно звено на Международното висше училище по информатика и електронно лидерство „Махатма Ганди“ (МВУИЕЛ –www.mvuiel.bg) с цялата си инфраструктура, включваща Лабораторен комплекс, лицензирано Академично издателство (ISBN 978-619-91382-x-x) и издавано списание „Информатика и иновативни технологии“ (ISSN 2682-9517). Ръководител на ИИИТ е проф. дтн инж. Чавдар Дамянов.

Създавайки този Институт по Информатика и Иновативни Технологии, специалностите в МВУИЕЛ, както и темата на конференцията с мисъл за бъдещето ни, не можем да пренебрегнем предположението на Стивън Дарил Кинг в неговия труд за новия свят и глобализацията, която в момента се подпомага от технологиите.

Искам да кажа няколко важни неща за домакините и връзката на Проекта за МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ с темата на Конференцията.

За първи път в България в нашия Проект за ВУ се предлага магистратура по изключително перспективна специалност „Електронно лидерство“. В комбинация с магистърската специалност „Изкуствен интелект“ (AI), която ще се интегрира с роботика и Интернет на нещата (IoT) се оформя иновативния облик на специалностите, в които ще се обучават бъдещите студенти на МВУИЕЛ.

Когато започнахме този Проект всеки ден в пресата и телевизията министърът на образованието и науката или ректори на висши училища апелираха да се забрани откриването на нови висши учебни заведения (ВУЗ).

От друга страна Европейската Комисия публикува документи, в които посочват данни за недостиг в Европа на 680 000 електронни лидери. Понятието „електронно лидерство“ е превод на термина „E–Leadership“ направен от най-добрите преводачи в документите на Европейския Съюз от 2014г., 2015г. и 2016г.

Електронните лидери са лидери, фокусирани върху използването на технологии и множество различни ресурси за постигане на цели, достъпни чрез ИКТ.

В редица телевизионни предавания се съобщава, че половината директори на технологични компании в САЩ – Силициевата долина, Сиатъл, Бостън и т.н. са индийци, не защото са по-умни, а защото към мениджърските качества имат и блестящи ИТ умения, т.е. те са Електронни лидери (Е-лидери)!

В името МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ са закодирани мисията на Висшето училище, идеалите на учредителите и маркетинговото послание за наука и бизнес.

Защо учредителите решиха ВУ да е Международно? Международно ВУ за нас означава проект за интернационализация на висшето образование и по-конкретно в направление Информатика и компютърни науки по примера на медицинските ВУ в България, които просперират благодарение на студенти от Индия, Китай и Арабските страни:

• Международен студентски състав (обучение на чуждестранни студенти, което на практика означава износ на образователни услуги);
• Международен преподавателски състав за издигане качеството на обучение;
• Международни научно-изследователски екипи за реализиране на проекти по приоритетните направления на ИКТ;
• Международен състав на учредители и Настоятелство (началото се поставя с представители на България, Индия и Гърция);
• Международно финансиране на достъпа до висше образование, развитие на таланти и студентски стартъпи. Началото се поставя от Фондация „Българо-Индийски Технологичен Форум“ (bit-forum.org) с готовност да финансира до 500 студенти – специализанти и публичното дружество „Етик Финанс“ АД (www.efinance.bg) с готовност да финансира до 100 студентски стартъпа.

Защо е „Махатма Ганди“? Искахме името на МВУИЕЛ да е на международен лидер със световно признание и с вечни  послания, преживели стотици години. От позицията на обиколили света и много преживели  хора – учредители и членове на Настоятелството на МВУИЕЛ единодушно решихме да изберем  името на Махатма Ганди. Нашите проучвания и обсъждания не намериха подобен достоен човек на нашата планета с толкова активен и примерен живот като Махатма Ганди. За Махатма Ганди, Алберт Айнщайн е казал: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек от плът и кръв, е ходил по земята“. С течение на времето тези думи доказват истинността си.

Защо избрахме сътрудничество с Индия? Както всички хора с поглед в бъдещето си задавахме въпроса – Какво следва след хегемонията на САЩ? Във всички световни прогнози съществуват нови лидери – Китай, Индия и други държави.

Ние избрахме интернационализация с единия от лидерите в информационните технологии (ИТ) – Индия, с ясното съзнание, че без контакти със света не може качествено и своевременно да се развива професионалното образование, така необходимо за дигиталната трансформация на бизнеса, както и за професиите на бъдещето.

Като се има предвид, че това е третото представяне на Проекта в НАОА, се усеща дискриминация по отношение на самия Проект за частно висше училище, носещо името на изтъкнатия пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач Махатма Ганди, особено по отношение на преподавателите от Индия, които са заявили желание да работят за МВУИЕЛ, след неговото откриване.

Индийските преподаватели, Индийското посолство в България, Българското посолство в Индия, ръководителят на българската служба за търговско-икономически връзки в Делхи, множество индийски университети и образователни институции, ангажирани с Проекта, се интересуват за неоправдано дългото забавяне на оценката на Проекта, какви са причините и на какво се основават.

Чрез непрекъснатото протакане и удължаване на сроковете в НАОА се дискриминират тревожно нашите усилия и поети ангажименти, подписани договори, меморандуми и споразумения с индийски организации, за които са необясними административните срокове. Не се отчита от НАОА, че Индия е световен икономически лидер и нашия пробив Пловдив – Бангалор е необратим и се следи от вече втори индийски посланик (като реален Технологичен мост) в София – 1-ви посланик – н. пр г-н Раджеш Кумар Сачдева и 2-ри посланик – н. пр. г-жа Пуджа Капур. През тази 2019 г. за 150 г. от рождението на Ганди,  Индийското правителство предостави безвъзмездно на „Тех парк Оптела“ двуметрова бронзова статуя на Махатма Ганди. Тя ще се постави в Пловдив с изграден от нас постамент и на място съгласувано с Пловдивския общински съвет и Индийското посолство в София.

Очевидно международният бизнес с образователни услуги силно се подценява от МОН и НАОА!!! Нанася се щета на Българските ВУ и на приходите в България, защото сме създали система за набиране на индийски студенти, съвместно с българското посолство в Делхи, посланичката и СТИВ, редица индийски организации и личности (завършили образование в България). Тази система ще заработи не само за нашите 300 студента, а и за още много студенти за други ВУ по ИТ специалности.

Като цяло в Доклада и процедурата не съществува обективна оценка на фактическото съдържание на Проекта, а констатации вероятно повлияни от конюнктурни и лобистки съображения да не се допуска откриване на ново висше училище.

Първия път, Проектът ни бе върнат поради спорни тълкувания за допустимостта на правната форма на учредителя на МВУИЕЛ – Консорциум, регистриран по ЗЗД (след проведена консултация с НАОА, където ни насочиха към създаване на Консорциум).

Втория път ни върнаха Проекта с отрицателна оценка и след прекалено удължен срок за разглеждане и оценяване на Проекта (около година).

Положихме усилия в третия Проект за МВУИЕЛ за отстраняване на всички слабости и недостатъци, посочени в констатациите за изпълнението на изискванията по 10-те европейски стандарта. Доразвихме и посочените положителни (силни) страни на втория Проект за МВУИЕЛ.

Във всеки доклад за оценка на проект по света има посочени не само слабите му страни, но и неговите добри разработки. Такъв баланс липсва в двете досегашни оценки на НАОА, за разлика от получени рецензии на независими оценители на нашия Проект МВУИЕЛ! Това са хора с не по-малко научни степени и дългогодишен опит в България и по света.

В този и в предишните представени 2 проекта за МВУИЕЛ, ние имаме редица иновации за съществуващата образователна система в съответствие с най-новите тенденции и подсказани от нашите международни индийски контакти. Оставаме с впечатлението, че е неоценен иновативния характер на обучението в МВУИЕЛ и готовността за качеството на образователния процес. Разкриването на магистърската програма „Е-лидерство“ е новост за българското образование, но е в унисон със световните тенденции.

Недооценена е ролята на съществуващия технологичен парк за бакалавърските и магистърски специалности в бъдещото ВУ, тъй като технологичният парк ще участва   с цялата си инфраструктура, включваща изследователски институт, инкубатор с бизнес акселератор, ИТ УНИ „Махатма Ганди“, експериментариум, лабораторен комплекс, център за електронна търговия, блокчейн център и др.

ИТ УНИ „Махатма Ганди“ (www.it–hub.tech) е сдружение на образователни организации на територията на „Тех парк Оптела“ и е член на международната мрежа Europe – India Innovation Partnership, заедно с още 60 други инкубатора и акселератора от Европа и Индия.

Не е взета под внимание и ролята на учебния център „ИТ Университет“ със закупен франчайз за ИТ курсове от „Индийски институт за хардуерни технологии“ – Бангалор, Индия.

За първи път е изграден Технологичен мост между „Тех Парк Оптела“ АД, Пловдив и Бангалор, Индия чрез ИТ УНИ „Махатма Ганди“ с участието на организации от Бангалор в създадения инкубатор с бизнес акселератор „Гаражи в Гаража“.

Подчертано иновативен характер има предвиденото в Проекта създаване на Фонд за стартъп финансиране на студенти от МВУИЕЛ, съвместно с „Етик Финанс“ АД (www.efinance.bg).

Новост във висшето образование е създаденият Уелнес център „Орфей“ за дигитална детоксикация и медикализация, съвместно с „Орфей клуб уелнес“ АД (www.orpheusclub.com) с възможност за релакс и преодоляване на „екранната зависимост“, съвременна и модерна медикализация чрез „Биозона“ (www.biozona-bg.com).

Иновативност се открива и в смесения българо-индийски екип от преподаватели, бизнесмоделът за финансиране на дейността на МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ и платформите: „Стъди“ – за общуване на студенти, преподаватели и родители; „Нори“ – за идентификация, защита и отдалечена комуникация с организационната и административната структура на МВУИЕЛ; Smart Student – за обмен на научна и учебна информация (курсове, лекции, тестове, проекти и др. материали) между студенти и преподаватели и „Е-бизнес“ – за реализацията на студентите чрез бизнесмодели – В2В, С2В и т.н.

Всички тези иновации са солидна основа, върху която ще стъпи новото ВУ.

В Доклада на Постоянната комисия по природни науки, математика и информатика (ПКПНМИ) не съществува констатация за стратегическото позициониране на новото висше училище в системата на висшето образование. Със своя капацитет от 360 студенти (240 бакалаври и 90 магистри) МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ не е конкурентно на нито едно висше училище в България (за справка през 2018 година в страната са се обучавали близо 8000 студенти от ПН 4.6).

Дългосрочната стратегия на учредителите е износ на образователни услуги по Информатика и компютърни науки в два варианта:

• на първи етап, чрез обучение на чуждестранни студенти у нас;
• на втори етап, чрез създаване на филиали и други центрове за изнесено обучение в други страни.

Мотивите на учредителите за откриване на Висше училище са свързани най-общо, както с научната подкрепа за българския бизнес, така и с неговото интернационализиране, преди всичко с Индия. От една страна със създаването на Висше училище в Технологичен парк е заложено неговото развитие като Научно-технологичен парк, от друга страна очакваме големи приходи от образователни услуги за България и българското висше образование. Очевидно ПКПНМИ е пренебрегнала информацията в Доклада за възможността голяма част от бъдещите студенти да са от Индия, съгласно подписани договори с Mewar University – Ню Делхи, Силикон Сити Колидж – Бангалор, Бириндер Неги – Ню Делхи, Асиф Икбал – Бангалор и др. Включително по наша инициатива вече в 15 индийски градове има почетни консули (като напр. Лийна Пише Томас – Бангалор) за улеснение на визовия режим.

В Доклада и процедурата не се отчита и споменава нашият иновативен подход в Проекта за дефицита на преподаватели, което е също дискриминационно, под влияние на незаконните изказвания в МОН и ВУ. Става дума за нашите иновации при решаване на проблема с преподавателите:

• Специално ИТ обучение по 2300 курса и сертификации (закупен франчайз от ИИХТ-Бангалор) на преподаватели, подбирани от наши и други пловдивски   ИТ фирми, включително и от фирми от Южна България. Обучението е онлайн и се осъществява от „ИТ Университет“, който е част от образователното сдружение ИТ УНИ „Махатма Ганди“.
• Огромният потенциал на подписалите съгласие в Проекта индийски преподаватели, всеки от които ще доведе индийски студенти за европейски дипломи – магистри и докторанти и при това директно от Бангалор. Затова вече реализираме технологично сътрудничество Пловдив – Бангалор директно в „Тех парк Оптела“.
• Създаване на уелнес център „Орфей“ за детоксикация и медикализация на модерния живот в „Тех парк Оптела“ и за преодоляване на екранната зависимост.
• Огромното влияние не само за обучение, но и за възпитанието по технологична етика на студентите по примера и наблюдението на Почетния председател на Настоятелството академик Благовест Сендов. Имаме вече първи резултат с индийска лаборатория Artificial Intelligence (AI) startup от Бангалор –Deep Sight Labs (http://deepsightlabs.com/).
• Подписаните Меморандуми за стартъп финансиране от Евро-индийски фонд –Иновационната платформа EU–India с представител Лийна Томас.
• Не се отчитат и останалите образователни инициативи на „Тех парк Оптела“ АД, обединени в сдружението ИТ УНИ  „Махатма Ганди“. В него си партнират с общи преподаватели вече лицензирани от МОН – Професионален частен европейски колеж по иновативни технологии, Частна професионална гимназия по Информатика и Компютърни Науки и онлайн курсовете на „ИТ Академия“ АД. В тази организация са привлечени някои индийски бизнесмени и учени – Нирадж Кумар, Асиф Акбал,  Риши Кумар, Бириндер Неги и други.

Считаме, че от 2020 година ще имаме реални колежани и гимназисти от Индия. Разчитаме, че в ПН 4.6 ще има съчетание на преподавателите от тези учебни звена и наши обучени програмисти и специалисти – общо около 30 нови ИТ преподаватели по блокчейн, AL, Е-лидерство, Програмиране, Python, Haskell, Мрежи, Интернет маркетинг  и т.н.

В Доклада няма оценка, но можеше да се съдържа позитивна констатация за избора в Проекта на едно професионално направление 4.6 „Информатика и Компютърни науки“, което дава на МВУИЕЛ изключителни предимства при развитие на преподавателския състав, за разлика от другите ВУ в Европа, обременени от скоростните промени в няколко различни направления. Тази специализация на МВУИЕЛ ще осигури усъвършенстване на академичния състав и ще увеличи престижа му, както и на ВУ не само в България, но и в чужбина. Може да се предположи, че след като МВУИЕЛ избягва от многообразието и технологичната мъка (високата скорост на технологичните промени) за останалите стари институти, нашите преподаватели ще са най-близо до нужните промени в образованието, за което говори цялото общество. Както и най-близо до нуждите на професиите в живота и бизнеса с нашите бакалаври, магистри и докторанти. Още повече, че хоризонтът на професиите на кадрите по „Информатика и Компютърни науки“ е потвърден във всички прогнози  за професиите на бъдещето – в Балканите, Индия, Китай (от където са нашите потенциални кандидат студенти – бакалаври, магистри и докторанти).

Надяваме се, че ПКПНМИ и Акредитационния съвет към НАОА ще обърнат внимание на мотивите на учредителя за откриване на ВУ:

• възможност за осигуряване на научна подкрепа за българския бизнес, чрез осигуряване на е-лидери;
• възможност за интернационализация на българския бизнес, чрез създаване на професионални контакти с Индия;
• възможност за осигуряване на значителни приходи за България и българското Висше образование от образователни услуги;
• възможност за интернационализация на висшето образование и усъвършенстване на специалистите по информатика и е-лидерство.

Налице е несъответствие между обществената значимост на Проекта за откриване на частно висше училище МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ – гр. Пловдив и неоправданите препятствия по неговата акредитация, от проверяващи конкуренти.

„Тех парк Оптела“ АД не е малка частна организация, която инцидентно, на олимпийския принцип, е решила да участва в процедура по оценяване на проект за откриване на частно висше училище.

Решението за учредяване на специализирано висше училище в областта на информатиката и компютърните науки е в резултат на задълбочен анализ на развитието на обществото и приложение на дългогодишен опит във високотехнологични производства.

„Тех парк Оптела“ АД е публично дружество, чийто акции се търгуват на „Българска фондова борса – София“ с борсов код 3ОО, като прехвърлянето на ценните книжа се осъществява чрез търговската платформа Xetra на Дойче Бьорзе, Франкфурт, Германия. Информация за българските публични дружества може да бъде открита и на Лондонската фондова борса, на която „Тех парк Оптела“ АД е с борсов код 0NEU.

Акционери на „Тех парк Оптела“ АД са 5 098 лица, от които 5 075 физически лица и 23 юридически лица.

Акционери на холдинговата компания „Корпорация за технологии и иновации“ АД (www.saedinenie.com), в чиято икономическа група е „Тех парк Оптела“ АД, са 25 053 лица, от които 25 024 физически лица и 29 юридически лица.

Дъщерни дружества на „Корпорация за технологии и иновации“ АД са още две публични дружества, които също участват като партньори в Проекта за откриване МВУИЕЛ:

• Орфей клуб уелнес“ АД (orpheusclub.com) – дружество с дейност в сферата на туристическите, Балнео, Спа и уелнес услуги. В помощ на своята дейност „Орфей клуб уелнес“ АД разработи две платформи: TripXV (www.tripxv.com) – насочена към аудитории, търсещи пътешествия и нови изживявания и ClubXchain (www.clubxchain.com) – базирана на смартдоговорите, предлагани от блокчейн технологията. Платформата събира на едно място необятна информация за пътуващата към Европа средна класа от далечните страни като Китай, Индия и САЩ.

„Етик Финанс“ АД (www.efinance.bg) – финтех компания с платформа за етично финансиране и сътрудничество „ФинЕтика“, базирана на блокчейн технология, която осигурява инструменти, необходими за стартиране и мащабиране на финансови услуги.

По същество, учредители на Висшето училище са над 30 000 физически и юридически лица, преобладаващо от Южен централен район на Република България. Ние сме отговорни пред акционерите и им дължим обяснение. В Проекта МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ са инвестирани над 10 млн. лева, като обновен сграден фонд и урегулиран поземлен имот в размер на над 15 дка на атрактивно и комуникативно място в гр. Пловдив.

Дейността на „Тех парк Оптела“ АД, като публично дружество се контролира от надзорния орган Комисия за финансов надзор, включително разходи, планове, проекти. Инвеститорите (акционерите) в дружеството, българската общественост и контролните органи редовно биват информирани за дейността на „Тех парк Оптела“ АД, включително и по отношение развитието на Проекта за откриване на частно висше училище МВУИЕЛ „Махатма Ганди“ – гр. Пловдив.

Бихме желали най-любезно да заявим на Националната агенция по оценяване и акредитация, че ние не сме врагове, а сме партньори на държавата по отношение на развитието на висшето образование в България,  особено по подобряване на неговото качество в едно перспективно направление, като Информатиката и компютърните науки. Вложили сме 10 528 хил.лв., за което сме отговорни пред нашите акционери и пред обществото и ще искаме европейска справедливост, а не учрежденски препятствия.

Но нека да се върнем към Конференцията и по-конкретно към първата част от темата – Изкуствения интелект (AI). Според дефинициите, предложени в техническата енциклопедия (www.techopedia.com), Изкуственият интелект е област от науката за компютри, която е ориентирана към създаване на интелигентни машини, които работят и реагират подобно на човека.

Утвърдени компании и стартиращи фирми по света бързат да разработят или приемат решение за Изкуствен интелект, които надеждно да предвиждат нашето поведение и да разкрият нашите несъзнателни нужди и желания. От тривиални проблеми, като например хранителни стоки, които купуват или филми за гледане, до решения за наемане на кандидати или отпускане на заем, компютрите с AI все повече правят прогнози и решения, които засягат целия ни живот.

Според експертната група на Европейската комисия за изкуствен интелект (ИИ), AI е „една от най-трансформиращите сили на нашето време и е длъжна да промени структурата на обществото“.

23 са дълбоките промени в бизнеса, определени от проучване на Съвета за глобалния дневен ред за бъдещето на софтуера и обществото в и отразени в Доклад наречен „Дълбоки промени – повратни точки в технологията и социалното им въздействие“, публикуван през 2015 г. и две от тези промени са свързани с Изкуствения интелект.

Но това може да не е вълнуващо в бъдеще. Какво ще стане, ако компаниите решат да заместят евтиния труд в развиващите се страни с Изкуствен Интелект (AI) и роботи у дома, с което ще предизвикат колапс в глобалните производствени вериги?! Затова темата „Изкуствен Интелект“ е толкова важна тема на бъдещето.

С такива мисли за Изкуствен Интелект и Е-лидерство решихме да учредим интернационална награда на името на Махатма Ганди за принос към развитие на образованието и научни постижения в Информатиката и Иновативните технологии. С валидност от 2020 г.!

Благодаря за вниманието!